Ревю на Fortis Stratoliner S-41 – Нагоре към безкрая и отвъд!

Етикети: Преглед | Fortis | Класически

9.12.2025 | 5 MIN

Покана да рецензираш часовник, който е бил в космоса, просто не се отказва. Във Fortis Stratoliner S-41 има повече интересни неща, отколкото личи на пръв поглед, но в същото време този модел не крещи на света, че е нещо повече. И знам, че не бива да се издава финалът в началото, но отсега ще кажа, че макар да намерих няколко неща за доизпипване, като цяло това са моите ТОП космически часовници, които реално имат шанс да засенчат Speedmaster. Но стига спойлери – нека погледнем Stratoliner в детайл.

Първи впечатления

И средно наблюдателният читател вероятно вече е разбрал, че съм въодушевен от Stratoliner. Но защо всъщност? Бих откроил фините маркери, пропорциите и разстоянията, детайлите и изобщо целия циферблат. Дизайнът е субективен, но тук според мен е наистина сполучлив.

В същото време добавям, че часовникът е сравнително голям (диаметър 41 mm, височина 14,5 mm) и тежък, и макар Fortis да компенсира този „недостатък“ с много приятна верижка, направо брутална закопчалка и като цяло много добро качество на изработка, все ще се намерят хора, на които толкова тежък и висок часовник ще им пречи. Във всеки случай общото усещане е за много солиден, направо инструментален характер. Това е онзи работяга, който не се плаши от кал, вода, удари, магнитни полета и в крайна сметка – дори от космоса.

Механизъм

Въпреки че по принцип механизмът не ме вълнува чак толкова, Stratoliner е изключение и макар да е интересен и в други отношения, основната примамка вероятно ще е именно механичният автоматичен калибър WERK 17. Това не е просто обикновен калибър, при който някой е сменил ротора и го е кръстил in-house. Същевременно това не е и in-house механизъм на Fortis. Каква е истината?

Източник: https://chrononautix.com/

В началото на 20-те години на XXI век Fortis беше придобита от новия собственик Юп Филип. И той натисна газта! Свърза се с легендарния производител на механизми La Joux-Perret (по-нататък LJP) и ги помоли да създадат механизъм, който да работи и в космически условия. В LJP отвърнаха: „Разбира се, господине. Няма проблем.“ – и създадоха именно WERK 17, чиято финална фаза на изпитания протече реално в космоса. Fortis изпрати няколко тестови механизма на височина 30 км и всички можеха само да се надяват усилията им да не отидат напразно.

Що се отнася до спецификациите, WERK 17 съвсем не е лош калибър: 60 часа резерв на хода, 26 синтетични рубина и честота 28 800 уд/ч. Освен това има антишокова конструкция с мост, който премоства целия хронографски модул, което накратко повишава коравината и издръжливостта на целия механизъм.

Като нърд по часовници плача от радост. Недостатъкът на хронографите обикновено е тяхната чувствителност и скъпият сервиз, но тук не бих се притеснил да ги нося всеки ден. Все пак, щом механизмът е буквално разработен за космически полети, би трябвало да преживее и нещо повече.

Циферблат

Всички варианти са прекрасни, минималистични, изпипани в детайла и честно казано не бих знаел кой да избера.

За ревюто имам синия вариант и ще описвам него, макар че повечето важи за всички цветови комбинации. Самият фон на циферблата е със светлопоглъщаща, наподобяваща прах текстура. На слънце изпъква и има какво да се гледа.

Тук има три бели субциферблата – един за секундите на механизма, един 30‑минутен брояч и един часов брояч. Вдясно на циферблата са логото Fortis и индикациите за ден от седмицата и ден от месеца.

Допадна ми, че Fortis използва собствен шрифт, който кореспондира с останалата част от часовника и, както всичко останало тук, е минималистичен и много четим. По периферията има бял ринг с много фини червено‑черни маркери и отбелязани интервали през пет минути.

Между стъклото и циферблата е гравирано „DER HIMMEL IST NICHT DAS ENDE DER WELT“, което в превод означава нещо като „Небето не е краят на света“. Но изключително интересното при Stratoliner е луминесценцията.

Светомасата свети само върху акцентирани участъци, които съответстват на ключовите фази от полета на ракетата. Имаме 30 секунди – времето, нужно за запалване на двигателите. На минутния брояч са маркирани 15 минути – периодът на безтегловност, т.е. суборбиталният полет. И накрая е обозначен час и половина – времето от старта на мисията до завръщането.

Като човек, който обича луминесценцията на часовници и истински обича космоса и sci‑fi, това за мен е абсолютно невероятно – за този ход давам на Fortis пет от пет възможни звезди.

Каса

Както вече писах, часовникът е висок, масивен и тежък. На стоманената верижка тежи цели 230 грама – съвсем не е лекичък. Циферблатът е покрит със сапфир‑кристал с двустранен антирефлекс. В този ценови клас всичко друго би било неприемливо. Към момента на писане моделът струва малко под 137 хиляди чешки крони, тоест малко над 5 хиляди евро, и вече навлизаме в по-луксозния сегмент, където трябва да съм по-критичен.

Касата ми се стори сравнително ръбата и преди всичко функционална, но не и откровено неудобна. С височина 14,5 mm обаче Stratoliner трудно влиза под маншета на риза. Хареса ми дребният детайл на безела и короната – черна линия, вероятно от различен от стомана материал (нямах под ръка нито рефрактометър, нито спектрометър). Тя красиво „разделя“ часовника на секции и оптически намалява височината на касата.

Отдолу има сапфирен прозорец към механизма. Задният капак е завинтен с винтове, по периферията има няколко надписа, най‑интересният от които е „SPACE RESISTANT 20 ATM“ – препратка към устойчивостта в космоса и едновременно водоустойчивост 20 ATM, което между другото ги прави и отлични за гмуркане. Коронката е завинтваща се, така че най‑слабото място остават незавинтващите се бутони на хронографа.

Източник: https://chrononautix.com/

Верижка

При верижката виждам един козметичен недостатък: не приляга плътно към касата и между тях остава луфт. Дотолкова. Иначе е нестесняваща се трикомпонентна, много масивна, със закопчалка с микронастройка.

Микронастройката е много фина и потребителят може да напасне часовника точно по ръката си. Закопчалката е широка и на практика ми се стори неразрушима – като целия останал часовник. Тук нямам забележки и дори ще кажа, че въпреки големината и теглото, благодарение на верижката моделът е много удобен за ежедневно носене. Само внимавайте при смяна на верижката: Stratoliner няма класически пружинни щифтове, а винтове, така че смяната може да се окаже по‑сложна.

Заключение

Като конкуренция виждам по‑достъпните Bulova Lunar Pilot – сравнително големи и кварцови (макар и изключително точни), чиито механични предшественици наистина са били на Луната.

Друг съперник са Speedmaster на Omega, които в официалните магазини са по-скъпи с няколко десетки хиляди. Предимство? Страхотни са и имат страхотна история. Недостатък? Носени са от много хора. А Stratoliner е много носима ежедневна алтернатива, която от тези три за мен е най‑функционална, най‑здрава и вероятно това е вариантът, който бих избрал за полет в космоса.

Като цяло целевата аудитория на Stratoliner са любителите и нърдовете на тема часовници – моите любими групи.

Който стигна докрай, може за награда да научи moonwalk на Майкъл Джексън.

Източници на снимки: официални снимки на производителя, https://chrononautix.com/

Може да ви е интересно още: